Моят сполучлив избор и предопределеният ми от него път на инженер електроник към 50 годишния юбилей на Випуск 1962-1967/68 на ТУ – София – „електроници“.
Денят е 6 октомври 2018 г., 11:30 часа. В аудитория 2140 на ТУ –София звучи химн „Академика“. Започва тържество. В Президиума са акад.инж. Кирил Боянов, ректорът на ТУ – София проф.дтн.инж. Георги Михов и техническият секретар инж. В.Димитров. Петдесет, вече поприведени от годините инженери – електроници стоят на крака. Между развълнуваните юбиляри са член-кереспондент на БАН и на Австрийската Академия на науките, доскорошен декан на Френския факултет на ТУ, действуващи все още професор в БАН по изчислителна техника и доцент по ИТ в ТУ, член на Международна комисия по телевизия, завърнал се посланик (дипломат) от съседна нам държава, постъпили между първите на работа в IBM София колеги, преподаватели в наши и чуждестранни учебни заведения, конструктори и научни сътрудници, работили в наши научно-изследователски институти и един сътрудник, изследовател, конструктор и изпитател на надежността на изделия на родната електро-медицинска и изчислителна техника-авторът на този искрен разказ – инж. Ватя Валева.
И така, след тържествена церемония и поднесените поздравления от членовете на Президиума към юбилярите следва изненада:
Ректорът на ТУ връчва на всеки един от присъствуващите ГРАМОТА за 50 години достойно носено названието „Дипломиран инженер“ по ЕЛЕКТРОНИКА, защитено през 1967/68г.
Чувам името си, подавам ръка и поемам ценната награда и изведнъж с шеметна скорост през съзнанието ми преминават всички по-малки и по-големи значими събития от съзнателния ми живот…
Началото на месец юни 1962 година е. В едно съвременно семейство на ерудиран електроинженер и стоматоложка, специализирала челюстна хирургия, завършили в чужбина и реализрали се успешно у нас тече семеен съвет: Дъщерята, завършваща през тази година средно образование, трябва да направи може би най-важния избор в живота си, да избере накъде да поеме – по пътя на авторитетния си, зареден с много знания и опит баща или по пътя на майката – трето поколение медик, уважаван и обичан от пациентите си. Зад тях стои бабата, дипломирала Петербургския Медицински Университет в навечерието на Революцията.
Изборът е труден! Ами сега, накъде? Спасението е Соломоновското решение. В справочника на ТУ за втора година фигурира специалност “Полупроводникова и промишлена електроника“, при която през последната година на обучението за една от групите е включена и дисциплината „Медицинска електроника“.
И веднага, грабнала зрелостното си свидетелство с „ Отличен пълно 6“, дъщерята кандидатствува във ВМИ – София…
Успява! С бал 36 е, с какъвто са и 99 % от бъдещите и останали състуденти. Всички те празнуват първия си учебен ден в избраната „Алма Матер“ – МЕИ.
И тук тя попада на внушаващи респект преподаватели и ято от млади жизнени ентусиазирани и позитивно настроени младежи и девойки – бъдещи инженери –електроници.
Те всички успоредно преминават през трудностите на 3 части Висша математика, двете части ОЕ, през Теоритичната механика.
Много труд, тревоги, радости, понякога и болезнени разочарования. Но състудентите са една чудесна сплав – заедно в подготовката, в радостта и болката , на екскурзии, кинолектори, театри, спорт.
Следват специалните дисциплини. Обучението става по-привлекателно и приятно. Лабораторните упражнениея ги доближават с една стъпка до жаланата професия. МЕИ ги учи по свой непринуден на много воля, търпение и постоянство на задълбочено логическо мислене, но в същото време и на взаимоуважение, етичност, толерантност и работа в екип.
И резултатите не закъсняват. През лятото и есента на 1967 г. по-голямата част от випуска дипломира успешно. Останалите – в началото на 1968 г.
На защитата на 6 юли 1967 г. се явява и дъщерята.
Успява! Със среден успех „ Отличен 5,50“ защитава дипломната си работа. И само след 40 дни постъпва на работа в малкия но реномиран Научно- изследователски и проекто – конструкторски институт за медицинска техника, София / НИПКИМТ/. Отново шансът е на нейна страна! Има възможността да застане до завършилите водещи чуждестранни учебни заведения и придибили тук значим опит, инж. Петър Самодумов, инж. Димитър Недялков, инж. МАвер Мавров и възпитаниците на родното МЕИ – инж. Дора Бабанин и инж. Радка Илиева.
И тук не липсват трудности и препятствия.
Колективът е малък. Работата – много отговорна – проектират се медицински апарати за непосредставен досег до живи хора. Няма място за грешки.
И всеки един трябва добре да познава техническите изисквания, схемотехниката, да е запознат с параметрите и действието на сходни изделия на водещи фирми в чужбина, да има търпрнието на шаси и после на платки да оживи избраните от него схеми, да може да изготвя техническата документация на бъдещото изделие, отговарящо на наши и чуждестранни стандарти, така че изделието да може да влезе в производство веднага. Да спази всички изисквания за електробезопасност, пожаробезопасност и всички медицински изисквания. Да има смелостта и много знания да защити своя апарат пред сериозен Научно – технико – медицински Съвет и накрая да не се бои да влезе в него във водещи медицински заведения в София – ВМА, ВВМИ, ИСУЛ, Онкологична болница и т.н. и заедно със специалисти – медици да проведе пробната експлоатация на създадения вече апарат върху живи, реални пациенти! После, в процеса на производство да упражнява авторски контрол в завода – производител.
Колосална работа, особено за млад и не много опитен човек. Много, страшно много четене, опити проба – грешка –изводи, радости от успех и нередки разочарования. Но до теб са добронамерените и отзивчиви „по-стари“ колеги със съвети, насоки и помощ. Гледаш ги в очите, попиваш и се стараеш да не пропуснеш нещо. Зад теб е серозната щкола на МЕИ, научила те на воля, дисциплина, ученолюбие и велико търпение, наред с базата знания която ти е дала.
У младите инженери няма място за колебание. Учиш, работиш, трудиш се. До теб застават и менторите – проф. Иван Даскалов и бъдещият академик д.лн. Чудомир Начев.
По-късно: Какво се случва с инж. Валева:
Доверяват и участие в сериозни медицински изследвания и изготвяне на доклади и публикации, както и участия, редом с тях, в големи международни конференции и симпозиуми у нас и в чужбина.
Присъединяват се и новодошли колеги от МЕИ. Повишава се степените на доверие и на тази крехка колежка поверяват отговорното конструкторство отначало на детски електронен термометър, а после длъжност „отговорен конструктор“ на модул за аудиостимулация от специална апаратура за психофизиологични изследвания „Хронорефлексометър“. Накрая и поверяват и длъжността на нс“Отговорен конструктор“ на нов български високочестотен апарат за безкръвна хирургия. Примамливо и страшничко!
Пресата започва да се интересува от успешните комнструктори в този институт. Появяват се в пресата снимки на младежкия колектив и персонално на конструктора на високочестотния хирургически апарат вече влязъл в производството и впоследствие работил 15 години в столични болници, научния сътрудник инж. Ватя Валева. Щастлива е. Отговорила е на големите очаквания на родителите си, менторите си и добрите „стари“ колеги.
И станала вече научен сътрудник – демонстратор тя бива изпратена през 1974г. на Конгресната изложба в зала „Фестивална“ за последните постижения на родната промишленост.
Нов шанс! Там на среден щанд тя среща н.с. инженер, ръководител на отдел в ЦИИТ, на ЦИИТ – отколешната ѝ дълбокотаена, но неизоставена мечта (да работи за ГОЛЯМАТА РОДНА ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕХНИКА). Наблюдавайки я по време на цялата изложба, този човек поема риска и я насочва към конкурс за попълване на неговата секция в ЦИИТ.
Отново напрежения, много четене, упражняване на руски и английски език.
Явява се и успява! До седмица се разделя с прекрасния колектив на НИПКИМТ и пристъпва към голямата си мечта.
А там, в ЦИИТ попада между повече от двадесет свои състуденти (повече от четвъртината випуск), постъпили в него още при откриването му. Но тя вече е с доста надградени знания и опит, придобити през последните седем години. Перспективите на изчислителната техника са пред нея. Разбира се и много, много труд и притеснения. Но, до нея са безценните колеги – електроници от випуск 67/68. Получава много помощ и доверие. Работи като н.с. I степен, конструктор, като член на колектив за създаване на Международна информационна система „Реферат“, работи в секция за дискови запаметяващи устройства и накрая като изследовател и изпитател на надеждността на създаваните в ЦИИТ и НИМОС изделия на ИТ. Участвува в няколко международни съвещания на подномисията по надежност към Междуправителствената комисия по „ Единната система ЕИМ и МЕИМ в Москва и Бъдапеща. Със своя труд и опит допринася за придобиването от ЦИИТ на „Вимпел“ на Министерския съвет за внедряване на наш чужд челен опит. И в заповедта за награждаване редом с името на колоси като бъдещият академик инж. Кирил Боянов, проф. Владимир Ларазов, проф. Илия Георгиев, ст.н.с. Боян Цонев е записано и скромното име на н.с. I степен инж. Ватя Александрова Валева.
… И сега, попътувала доста в Европа , Азия и америка, докоснала се до статуята на Аристотел в Солун, до паметника на Й. Щраус във Виена, до Старое място във Варшава, до Червения площад в Москва, докоснала се до Златното кълбо пред Кулите близнаци в Ню Йорк и до златните рога на „ Бика от Уолстрийт“ в Манхатън, през последната част от живота си, вече на възраст, живя в една малка вила в полите на Витоша през по-голямата част от годината и с много вълнение си спомням за извървения от мен път, предопределен от сполучиливия ми избор да уча в МЕИ, ТУ – София.
