Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Административна грешка на секретарките на факултета. След няколко-годишно отсъствие от моя страна, бяха пропуснали да ме изключат 🙂
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Когато лафкаджията в 3ти блок дойде при нас и вместо да ни изгони, че вдигаме много шум и му заемаме масата вече втори час, каза „за пръв път виждам някой тук да играе шах, а не карти! браво!“. А иначе – дипломирането. Тогава за пръв път усетих преподавателите си като колеги.
На какво Ви научи ТУ-София?
На търпение. Спрямо различни неща, спрямо различни видове хора, спрямо себе си.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Не знам. Не съм учил в други университети 🙂 Всъщност, знам. Според моя опит, инженерите (т.е. хората, завършили ТУ) са хора, които търсят решения, използвайки знанията си. Искат да видят явен резултат. Решението може да не е най-оптималното, да не е най-съвършеното, да не е с най-лъскавите новости в света на технологиите, но трябва да бъде доставено навреме, да върши работата, която се очаква от него, да бъде надеждно, лесно за поддръжка, разбираемо за потребителите. А какви решения търсят възпитаниците на другите университети – това наистина не знам – повечето им проекти още не са завършени, защото пишат вече трети фреймуърк, а онзи колега, който стартира проекта, напусна преди 2 години и вече никой не помни каква беше първоначалната идея. Но когато стане ще е нещо главозамайващо! Сигурен съм.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Прекалената предвидимост на предишната. Възможността да правя неща, които да имат значение. Които да се ползват от много хора. Да променят живота им, в някаква степен.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Да спра да работя за повишение, а да започна да работя за удоволствие.
Вашата философия за успешна реализация?
Не се сравнявайте с другите около вас, а със себе си от преди месец, година, пет. Хората се движат с различни скорости, по различни пътища, тръгват от различна стартова позиция. Едни тръгват бързо, стигат до някъде и остават там, други набират скорост по-бавно, но после отвяват първите, а най-далеч стигат тези, които карат внимателно.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Ако някоя работа не ти оставя време за близките ти, за хората които обичаш, за теб самия – смени я веднага 🙂 Преди тя да е сменила теб с нещо, което няма да ти хареса.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Бъдете усмихнати. Използвайте възможностите пред вас. Правете нещата, които ви харесват. Не подценявайте себе си – вашият ентусиазъм, добро настроение и нов поглед върху проекта са неща, които се ценят високо в колектива и се отразяват добре и на хората с много повече опит около вас. Вие сте ценни! Знайте го. Не се страхувайте да питате. Глупави въпроси няма. Само глупави отговори. Получите ли някога такъв – не се натъжавайте. Просто намерете някой по-умен събеседник, когото да попитате 🙂
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Това е един от лесните и ефективни начини да промениш света. В света на инженера КПД is the King! (вж. въпроса за другите университети)
