Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Интересът ми към инженерните и управленските науки и моето желание да получа най-доброто образование в най-голямото българско висше учебно заведение, с утвърден международен авторитет.
Завърших ВМЕИ “В. И. Ленин” (факултет “Радиоелектроника”, специалност “Радиотехника”) през 1977 година. През 1984 година защитих дисертация и получих научна степен.
Десет години бях преподавател в катедрата “Програмиране и използване на изчислителни системи”. Четиринадесет години бях на ръководни длъжности в колективни органи на големи обществени и политически организации.
През последните 27 години съм Изпълнителен директор на “БММ” АД.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Безброй много са и са свързани с:
- отношенията между студентите, между студентите и преподавателите и между преподавателите;
- огромното внимание и грижите на държавата за развитието на най-голямото българско висше техническо учебно заведение;
- орденът, който получихме като признание на българската държава за постигнатите успехи в областта на техническото и научно творчество от нас – студентите и младите научни работници.
На какво Ви научи ТУ-София?
На иновационно технологично мислене с прилагане на системен подход към всеки проблем.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Специфичната атмосфера на общуване между преподавателите и студентите.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Сегашната ми професия (длъжност и работа) не е плод на вдъхновение, а е резултат от разумно решение за оптимално прилагане на получените знания и опит.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Изборът и реализирането на всяко ново решение.
Вашата философия за успешна реализация?
Непрекъснато повишаване на своите знания, вяра в собствените сили и доверие към хората, с които работя.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Няма невъзможни решения: всеки може да сбърка, грешките може да са и много, но винаги има път към вярното решение.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Те едва ли имат нужда от моите съвети, но ако все пак са склонни да приемат и чуждо мнение – да подлагат на съмнение всяко нещо, смело да мечтаят и да работят за осъществяване на своите мечти.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
За да се развиват непрекъснато и същевременно да останат верни на себе си.
