Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с техника и технологии – а ТУ – София беше най-реномирания университет в България, който ми предоставяше тази възможност, така че изборът не беше труден.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Лекциите на доц. Алтимирски по Радиовълни и радоилинии, може би най-силно въздействащия преподавател, когото съм срещала.
На какво Ви научи ТУ-София?
На работа в многозадачен режим (работех края на 1-ви курс, а магистратурата изкарах през майчинството). Научи ме и на упорство и постоянство, показа ми, че винаги можеш да се завърнеш в академичните среди. Разбрах и че когато се върнеш след известен брой години пауза и мине първоначалното стъписване, всъщност си много по-жаден за знания и много по-организиран и отговорен, отколкото на 19.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Вероятно една от разликите е изискването за присъствия на упражнения – не съм учила в други университети и не мога да дам много обстоен отговор.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
По-скоро тя избра мен – в края на първи курс открих възможност за стаж в SAP Labs Bulgaria, кандидатствах и ме приеха, уж за 3 месеца, а вече минаха почти 10 години. Открих, че ИТ сферата е моят свят – там, където се чувствам най-продуктивна и в свои води.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Не мисля, че има най-голямо – по-скоро има следващо. Поставям си задачи (не предизвикателства), разделям ги на части и следвам пътя стъпка по стъпка.
Вашата философия за успешна реализация?
Да правя това, което наистина харесвам и да си поставям постоянно нови цели.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
В професионално отношение – че всичко е постижимо, въпрос на усилия, целеустременост и ясен план.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Първо – не е нужно да „чакате“ да се дипломирате, за да започнете да правите това, което обичате – със сигурност е по-трудно да се съчетават две неща, но пък е много по-вдъхновяващо.
Второ, че университета не „дава“ образование, а само образователен ценз – за знанията си сме отговорни ние самите и в съвременния свят можем да ги получаваме навсякъде и по всяко време. Универсистетът обаче ни предоставя възможността да ги развием и канализираме в желаната от нас посока и този шанс е изключително ценен, колкото по-рано разберем това, толкова по-добре.
И трето, когато избирате темата за дипломната си работа да не го правете формално, а се замислете какво наистина ви вълнува, как можете да допринесете с нещо наистина ново и неизследвано досега. Дипломната работа не е просто досадно задължение – тя е кулминацията на целия този академичен процес и трябва да даде смисъла на всички усилия, които сте положили до момента. Мислете за нея, като за вашата възможност да дадете своя принос към науката и дори да промените света.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
В университета ще имате възможността да се запознаете с много и най-различни хора, със знания в най-разнообразни посоки – възползвайте се от това обстоятелство развивайте собствената си мрежа от познанства – тя също може да открие много нови хоризонти. Всички вие сте част от едно общо бъдеще и поддържането на връзка с колеги и преподаватели ще ви бъде от огромна полза.
