Академик Кирил Любенов Боянов

Академик Кирил Любенов Боянов е роден на 22.02.1935 г. в гр. София. Завършва с отличен успех през 1958 г. МЕИ (сега ТУ – София), специалност „Радиотехника“, след което постъпва на работа в Научноизследователския институт по съобщенията (НИИС).

Научната дейност на акад. Боянов започва през 1960 г. като научен сътрудник в Института по математика с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). През 1966 г. защитава докторска дисертация (тогава кандидат на техническите науки) в областта на изчислителната техника в Санктпетербургския електротехнически институт, а през 1975 г. защитава степента „доктор на техническите науки“.

През периода 1969 – 1982 г. е ръководител на секция в ЦИИТ (Централен институт по изчислителна техника), а по‐късно и ръководител направление „Микрокомпютри и микропроцесорни системи“. Едновременно с основната си дейност в ЦИИТ той работи по съвместителство в Института по математика с ИЦ на БАН отначало като ръководител лаборатория „Крайни автомати“, а от 1985 г. е ръководител сектор „Компютърни системи и мрежи“.

През 1973 г. е избран за старши научен сътрудник ІІ степен към ИМ с ИЦ и към ЦИИТ, а през 1982 г. му е присъдено научното звание „старши научен сътрудник“ І степен През 1986 г. е назначен за директор на Института по микропроцесорна техника и за главен конструктор на България по персонални компютри. През 1989 г. е избран за чл.- кореспондент на БАН, през 2003 г. е избран за действителен член на Българската академия на науките, а през 1995 г. за академик на Международната академия по информатика. От 1996 г. е член на борда на директорите на Международния съвет за компютърна комуникция.

Осъществява активна преподавателска дейност в редица висши учебни заведения в страната и чужбина, за което през 1971 г. му е присъдено научното звание „доцент“. Преподавател е във ВМЕИ, София (хоноруван асистент по теоретична и измервателна електроника (1961-1969).

Основните направления на научната и научно-приложната му дейност: Автор е на над 200 публикации в наши и чужди списания, на 37 книги и учебници и на 23 авторски свидетелства. Изнасял е лекции и доклади. Участвал е в над 30 разработки. През периода 1990 – 1996 г. ръководи изграждането на електронна поща на Българската академия на науките и въвеждането на Интернет у нас.

Научните му изследвания са свързани с анализ на архитектурите на изчислителните системи. Съществен е приносът му при дискретно представяне на вероятностни разпределения, което позволява да се получат резултати при гранични натоварвания в локалните мрежи. Оригинални са изследванията му по паралелни изчислителни структури и по-точно по потокови изчислителни машини.

Акад. Кирил Боянов продължава да дава своя научен и организационен принос в работата на редица работни органи. Представител е в Техническия комитет (ТС.6) на IFIP (Международна федерация по обработка на информацията) и представител на България в IFIP. През 1995 – 1997 г. е зам.-председател на Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет. От 1998 до 2001 г. е председател на Експертния съвет по информационни технологии към МОН и зам.-председател на ИС на ФНИ. В периода 1998 – 2004 е главен редактор на сп. „Автоматика и информатика“, а от 2004 – гл. редактор на „Information Technology and Control“. Член на Управителния съвет на Съюза по автоматика и информатика от 2004 г.

Награди и отличия: орден „Кирил и Методий“ І степен; Народен орден на труда (сребърен); златна значка на ФНТС „Асен Златаров“; отличия на IFIP („Silver core“ и „Outstanding award“); Академичната награда за технически науки на БАН; Почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента; орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие; наградата на БАИТ.