Девина Маноева

Докторант в МФ, ТУ - София

Девина  Маноева

Какво ви накара да учите в ТУ-София?

Здравейте, казвам се Девина и съм докторант, обучаващ се по докторска програма  „Ергономия и промишлен дизайн“. През пролетта на 2018г. завърших магистратура по специалност „Дизайн на транспортни средства“ в МФ на ТУ - София.

В специалността „Инженерен дизайн“ ми хареса обединението на изкуството и науката, в което идеално се вписваха моите постоянни интереси към по-субективното изкуство с точността на инженерните науки.

Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?

По-тържествените моменти като първото откриване на учебната година или дипломирането определено бяха много вълнуващи, но по-семплите моменти от студентското ежедневие в университета са също така мили спомени за мен.

На какво Ви научи ТУ-София?

На постоянство, търпение, прецизност и инженерно мислене.

Кое прави ТУ-София различен от другите университети?

Поглеждайки историята или възпитаниците на университета, е достатъчно за всеки сам да разбере с какво се откроява ТУ - София от другите.

Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?

От дете обичах да рисувам, да създавам и винаги съм знаела, че искам да се занимавам с такава дейност, творческа. Рисуване и труд и техника в училище ми бяха най-любимите предмети и ги очаквах винаги с желание. Други съученици ги смятаха за най-скучните на света.

Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?

Дизайнът се състои в създаване на продукти, които повишават качеството на живот на потребителите, правят заобикалящата ни среда по-удобна, по-функционална и по-красива. Много от глобалните предизвикателства, пред които сме изправени днес, са чист знак за лош дизайн, защото ние проектираме света ни и несъзнателного замърсяваме   с CO2-емисии и отпадъци,  но тези процеси са   в ръцете ни. Вярвам, че не липсват пари или технологии, а въображение и в това дизайнерите имат една много отговорна задача.

Вашата философия за успешна реализация?

Интерес, ангажираност, упоритост и гъвкавост. Винаги ще има хора, които ни казват, че нещо не е възможно, а наша работа е да им докажем, че грешат. Трябва да поемаме рискове, да сме смели и да се оставяме мечтата или визията ни за нещо да ни води. Когато поставим една наша идея централно и сме убедени в нейния смисъл, останалите (пари, време, екип и т.н.) ще ни следват.

 

Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?

Разликата между възможното и невъзможното е в кое от двете вярваш. С вяра, упоритост и постоянство може да направим чудеса. Всичко, което отлагаме или отбягваме, един ден така или иначе идва при нас, но с лихвите.  Затова трябва да обръщаме внимание на нещата навреме, за да не го правим по-късно с много по-голяма трудност.

Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?

Бих ги посъветвала да вярват в себе си, но с мярка (защото напоследък се забелязва често и обратния по-лош случай - неоправдана самоувереност), и да мислят върху това, че ученето не свършва с университета, а продължава и след това. Да имат готовност в началото на своята кариера да дават повече от себе си: усилия, ангажираност, време.  Ще дойде и момента, в който ще получават повече, стига да имат търпение и да не се отказват.

Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?

По време на следването освен да придобием знания и умения имаме възможност да опознаем и други хора, споделящи нашите професионални интереси. Това време, в което заедно преминаваме както през трудности, така и през весели моменти, печелейки  приятели и колеги, с които в бъдеще да споделяме общ професионален път, кооперирайки се и обменяйки опит.  Именно затова контактите, изградени спонтанно по време на следването, е добре да се ценят, съхраняват и развиват.