Златка Джарвис

ДОЦЕНТ В ТУ - СОФИЯ, ФТК

Златка Джарвис

Какво ви накара да учите в ТУ-София?

Казвам се Златка Вълкова-Джарвис. В далечната 1988 г. завърших Технически университет – София (тогава ВМЕИ „Ленин“), специалност „Съобщителна техника“. Това беше една от многото специалности на големия Факултет по радиоелектроника (ФРЕ). Вече повече от 25 години съм преподавател в катедрата, в която се дипломирах. Тогава тя носеше името на специалността – Съобщителна техника, но в годините името й, логично, се променяше и сега е Комуникационни мрежи – една от трите катедри на Факултета по телекомуникации (ФТК). Както всички мои колеги започнах кариерата си на университетски преподавател като „асистент“, след това „старши асистент“, „главен асистент“, и сега съм „доцент“. Административната позиция, която понастоящем заемам е „заместник декан“, а ресорът ми е научноизследователската работа.

Най-лесният предмет, за мен, в училище винаги е била математиката. Завърших математическа гимназия и за времето докато учех там си спомням, че полагах усилия и отделях време най-вече да се подготвям по предмети като: история, география, български език и литература. Математиката някак си не изискваше от мен сериозно учене и усилия. Логично беше да продължа висшето си образование с математика, а Технически университет и тогава и сега си остава мястото за обучение на млади хора с математически наклонности. Трябва да призная, че в избора си за бъдеща професия се колебаех между инженер и архитект. Със сигурност бих опитала и бих кандидатствала и в двете висши учебни заведения – Технически университет и Университета по архитектура и строителство, но в онези години това не беше разрешено. В дадена година можеше да се кандидатсва само в едно висше училище и аз трябваше да избера едно от двете.Избрах Технически университет и никога не съм съжалявала за избора си, но пък и никога няма да разбера дали от мен би излязъл добър архитект.

Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?

Определено това е защитата на дипломната ми работа. Задачата ми беше да опитам да създам модел на процесорно управление с мрежи на Петри. Работих упорито, но моделът не се получаваше както трябва – беше твърде сложен, работеше тромаво. Така и не успях да го направя бърз, елегантен и ефективен, но дипломният ми ръководител твърдеше, че работата ми е добра и ме изпрати на дипломна защита. Бях сигурна, че Държавната изпитна комисия ще ме скъса, особено след като поне 10 минути им обяснявах как моделът не е достатъчно добър и препоръчвам да не се използва. Никога няма да забравя думите на председателя на изпитната комисия проф. Цанков. Забелязал моето притеснение, той ме поздрави и каза, че отрицателните резултати са не по-малко важни от положителните, като и двата случая най-същественото е да бъдат неоспоримо доказани. За моя голяма изненада, но и радост, комисията не самоо не ме скъса, но и ме оцени с висока оценка.

На какво Ви научи ТУ-София?

ТУ - София ме научи на много неща и продължава да го прави. Едва ли ще мога да изброя всички, но ще опитам с по-важните от тях. Научи ме да бъда отборен играч – с приятелите ми състуденти и с колегите ми сега; да комуникирам с много хора, всеки с различен характер по възможно най-правилния начин; да влагам нужното старание, количество труд и любов във всичко което правя; да следя за резултата от моя труд, а не по кое време на денонощието и в кои ден от седмицата е извършен. Според мен, определенията „дисциплина“ и „отговорност“ вървят със званието „инженер“ и се надявам ТУ - София да продължи да учи възпитаниците си на тези две неща.

Кое прави ТУ-София различен от другите университети?

Това, че сме инженерен ВУЗ. Да създаваш инженери е специфично - инженерните науки са сред най-бързо променящите се в съвременния свят. Това прави обучението в ТУ-София едновременно трудно и предизвикателно. Инженерните специалности са доста разнообразни и стъпват не на една, а на няколко основни точни науки, сред които са математика, физика, химия, биология. Един успешен инженер трябва да има широка база от познания по тези науки, за да може да надгражда знания и за своята инженерна специалност. За инженера са много важни и практическите умения, а те, както и теоритичните познания, трябва често да се обновяват и допълват заради интензивното развитие на техническите специалности. От инженера се очаква да бъде интензивно креативен, мисля че това ни отличава от другите университети.

Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?

Вдъхновението ми са моите преподаватели от Технически университет – интелигентни ярки индивидуалности, харизматични в степен такава, че искаш да си като тях. Спомням си последната ми лекция като студентка. Чувствах се много емоционално, защото не можех да си представя, че повече няма да бъда в лекционна зала и след тази последна лекция всичко приключва. Оказа се, че не съм била права и се радвам, че отново се върнах в лекционната зала, макар и от другата страна на катедрата. Има магия в това да комуникираш с млади хора, да виждаш как се променят и израстват за пет и повече години. От друга страна, всяка година е нова среща с нов випуск и той винаги е различен от останалите. Сигурно ще прозвучи като клише, но за мен това си е самата истина – студентите ме зареждат с енергията си. След лекция, например, се чувствам по-скоро ободрена, отколкото уморена. 

Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?

Предизвикателства в нашата професия не липсват, но ако трябва да избера най-голямото, то може би е съчетаването на преподаването с научните изследвания. Това са две доста различни занимания, които трябва да вървят ръка за ръка. Никое не бива да бъде неглижирано и трябва да се отдели достатъчно време, внимание и концентрация за всяко едно от тях, за да бъде свършено с нужното качество. 

Вашата философия за успешна реализация?

Вероятно всеки има свой различен отговор на този труден въпрос, защото няма единна мерна единица за „успешна реализация“. Някои вероятно считат, че това е размерът на заплащането, други – обществения престиж, трети – професионалните върхови постижения. За мен успешната реализация е възможна само когато човек е открил своятаси професия и своето място в нея. Това не е лесно, но ако сутрин се събуждаш щастлив, че ще отидеш на работа, значи си намерил твоята работа и няма никакво значение каква е тя. Когато ходиш на работа с нежелание, прекарваш поне 8 часа в напрежение и стрес и с нетърпение чакаш работното време да приключи, за да си тръгнеш, не може да се говори за успешна реализация. Чувството за щастие от това, което правиш е вярната мярка за успешна реализация. То естествено те кара да си много добър в това, което правиш. Може да има както успешно реализиран автомеханик, така и успешно реализиран хирург и ние всички бихме искали животът да ни срещне точно с тях двамата.


 

Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?

Уроците на живота получаваме постоянно и това ще е така до последния ни ден. Правим своите изводи, променяме се, стараем се да не повтаряме грешки. В този смисъл всички ние сме ученици. С годините уроците стават повече, поуките – също. Мисля, че най-ценния съвет от живота ми до момента е да не правя дългосрочни планове. Обичам да планирам и подреждам нещата в живота си, но вече го правя само за много кратки периоди от време и винаги с едно наум. Мечтите и целите за постигане си остават, но без конкретни планове за тяхното постигане.

Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?

С дипломирането за абсолвентите приключва пореден етап от живота им – студентските години. Това е период на интензивно натрупване на професионални знания, създаване на нови и стабилни приятелства, формиране на множество личностни качества. Новото след дипломирането им ще бъде трудовото ежедневие. Зная, че студентите работят и по време на следването си и мисля, че тази нужда ги ощетява, но едва след дипломирането си те ще бъдат работещи инженери. Започват да градят кариера, да доказват себе си, да търсят своето най-добро място в професионален план. Бих ги посъветвала две неща: 1. ежедневно да правят необходимите усилия и стъпки, за да се заявяват като успешни професионалисти и 2. да намерят хармоничния баланс между професионален успех и лично щастие.  Не бива личният живот да страда заради професионална пренатовареност, нито пък професията да е жертва на лични и семейни ангажименти. Балансът е труден, но е възможен. Един интелигентен и образован човек трябва да го постигне и да се чувства щастлив, както на работа, така и в личния си живот.

Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?

Не мисля, че трябава да обясняваме на абсолвентите, колко е важно да поддържат връзката с университета и колегите си. Това, според мен, е вътрешно чувство в резултат на преживяното в университета и като всяко чувство или го има, или - не.

Не мога да си представя, че възпитаник на нашия университет може да не изпитва топли чувства към своята „алма матер“, или пък, че не е изградил поне едно истинско приятелство със свой колега. Студентските години са едни от най-светлите в живота ни и с годините все повече оценяваме този факт. В този ред на мисли бих пожелала на нашите възпитаници по-често да успяват да намират време за своя университет и преподавателите си. Да ни идват на гости, да поддържаме връзка, да продължаваме да си помагаме взаимно, въпреки голямата ни заетост.