Димо Стоилов

професор в ТУ - София, ЕФ

Димо Стоилов

Какво ви накара да учите в ТУ-София?

Димо Георгиев Стоилов завършва специалност Електрически централи, мрежи и системи в  Техническия университет – София през 1995 г., както и магистърска програма по Приложна математика и информатика в същия университет през 1997 г. Повече от осем години работи като специалист по планиране на енергийните режими в Централното диспечерко управление на българската електроенергийна система. От 2005 г. започва работа като редовен преподавател (асистент и гл. асистент, доцент от 2008 г. и професор от 2019 г.) по научна специалност „Електрически мрежи и системи“ в катедра“Електроенергетика“ на Електротехнически факултет и във Факултета за френско обучение по електроинженерство при ТУ - София. Ръководител (от 2017 г.) на изследователска група по стратегическо планиране на развитието на националната енергетика към Институтaза ядрени изследвания и ядрена енергетика(ИЯИЯЕ) при БАН.

Роден и отраснал съм в семейство на електроинженери, випускници на ВМЕИ. Отрано съм слушал всякакви истории, създаващи романтичен ореол около студентския живот и преподавателите в ТУ - София. Гордеех се с работата на баща ми и майка ми. Бях първенец на випуск 1988 г. на ОТЕА „С. М. Киров“, където завърших  специалност „Автоматизация на производството“. Съвсем естествено продължих семейната традиция. 

Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?

Защитата на докторската ми дисертация през 2003 г. пред Специлизирания научен съвет по електротехника при ВАК, на който бях представил работата ми, посветена на оперативното планиране на електроенергетиката в началните условия на пазарна либерализация. Дискусията беше продължителна, защото почти всеки от петнадесетте професори от състава на Съвета държеше да чуе компетентентен отговор на неговия въпрос.

На какво Ви научи ТУ-София?

Технологични познания, дисциплина и критичност на мисленето, търпение, организация на работата, воля за преодоляване на трудности и предизвикателства.  

 

Кое прави ТУ-София различен от другите университети?

Духът на конструктивизъм и творческо отношение, традициите като най-стар и голям технически ВУЗ у нас, развитата материална и лабораторна база, широката техническа и обща култура на колегите преподаватели.

 

Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?

Контактът с бъдещите инженери. Те трябва да вдигнат страната, изграждайки новата нейна модерна промишленост.  

 

Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?

Убеждаването на бизнеса и политиците в България, че решенията относно развитието на националното стопанство (в частност на енергетиката) трябва да бъдат изследвани и предлагани на първо място от българските учени, а не толкова от чужди такива или от консултантски фирми (известни или неизвестни).  

 

Вашата философия за успешна реализация?

Мисли обхватно, действай разумно! Моя модификация на „Think globally, act locally“.

Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?

Щастието и удовлетворението изискват правилно управление /регулиране на баланса между промяната на личността за приспособяване към условията на околната среда и приспособяването на околната среда според желанието, идеите на личността/.

Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?

Да се стараят да развиват  знанията и уменията си в избраната от тях област. Добрите професионалисти винаги биват оценени по достойнство. 

 

Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?

От една страна за да получават съдействие и подкрепа  в развитието си от общност от себеподобни. От друга страна да помагат за развитието на Университета и издигане  на авторитета му: пасивно (чрез собствената си работа и постижения) и/или активно (чрез възлагане на научни изследвания и консултантска дейност на Университета, съдействие за практическо обучение на студенти, за изграждане и обзавеждане на лаборатории, за квалификация на преподаватели, лобиране и др.).