Ивайло Пандиев

доцент в ТУ - София, ФЕТТ

Ивайло Пандиев

Какво ви накара да учите в ТУ-София?

доц. д.н. инж. Ивайло Миланов Пандиев; година на дипломиране 1996 г.; завършена специалност: Електронна техника и микроелектроника; област на професионална дейност: Висше образование; позиция: Преподавател

Естественото влечение към техническите науки, към различните машини.

Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?

Най-запомнящият се момент за мен в ТУ - София е денят на дипломирането, 21.10.1996 г. Другият много важен момент, който предопредели и по-нататъшната ми професионална кариера, е от пролетта на 1994 г., когато започнах  работа като сътрудник-студент към НПЛ  “Дистанционно обучение и мултимедия” във ФЕТТ.

 

На какво Ви научи ТУ-София?

Когато бях студент научих много за Електрониката от преподавателите, стараейки се да следвам всички указания и препоръки. След това, като редовен докторант, а по-късно и като асистент от същите хора научих много и за професията на преподавател и изследовател.

 

Кое прави ТУ-София различен от другите университети?

ТУ - София е най-големият технически университет в България. Университетът притежава огромен сграден фонд, голям брой аудиторни зали и  лаборатории, в които се осъществява учебен процес и научни изследвания. Всичко това не би било възможно да съществува без преподавателите и техните значими постижения в науката и техниката, известни от много години не само в България, но и в голям брой страни по света.

 

Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?

Желанието да избера сегашната професия постепенно се създаваше и утвърждаваше най-вече в процеса на обучението като редовен докторант към катедра „Електронна техника“ в ТУ - София. В този период всеки докторант става в известна степен член на академичния колектив от съответното звено.

 

Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?

„…Ако не можем да станем добри инженери, то поне да станем добри преподаватели“ :)

 

Вашата философия за успешна реализация?

Всеки ден да се решава поне по една инженерна задача. Казано по друг начин: „…Нито ден без черта“.

 

Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?

„…От военната школа на живота. – Онова, което ме не убива, ме прави по-силен“ - трудностите и възникналите професионални проблеми не са краят, те са само неизбежни препятствия, които следва да се преодоляват. Способността да се преодоляват неизбежните трудности изгражда характер във всеки. Освен това в процеса на работа се придобиват качества като трудолюбие, постоянство и твърдост.

 

Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?

Трудно е да се даде конкретен съвет, но преди всичко им пожелавам за бъдат здрави и щастливи. При това, щастието и удовлетворението от работата се постигат с труд и коректност във взаимоотношенията с колегите. Принципно, големите неща в живота се постигат с много труд.

 

Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?

Поддържането на връзки с преподавателите и колегите от следването е важно поне  по две  причини. Първо, тези връзки създават социални  контакти с други хора от едно и също професионално направление. Често тези контакти са основа и за професионално сътрудничество. Второ, много важно за всеки университет е да изгражда АЛУМНИ мрежа, по този начин бързо може да се получи обратна връзка от индустрията, която да бъде основа за създаване и усъвършенстване на учебните планове и програми.