Лидия Гълъбова

Зам.-ръководител на НИС , ТУ

Лидия Гълъбова

Какво ви накара да учите в ТУ-София?

Лидия Гълъбова завършва Технически университет – София през1999 г.; Специалност „Индустриален мениджър“; Области на научен интерес: управление на знанията и интелектуален капитал; управление на иновациите; предприемачество; Председател на Контролния съвет на ТУ-София; Доцент към Стопански факултет, кат. ИИИМ; Зам.-ръководител на НИС от 2015 г.

Случвало ли ви се е да направите това, което сте се зарекли да не правите. Е, така стана и с моето следване в ТУ-София. Като дете исках да стана зоолог, а с управление, още повече на индустриални предприятия, никога не съм мислила да се занимавам. Няколко години след като смело заявих, че в МЕИ (предишното название на ТУ-София) няма да уча, видях обява за специалност Индустриален мениджмънт. Изведнъж ми се видя доста привлекателна възможност за бъдещо развитие и така кандидатствах и завърших ТУ-София.  

Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?

Изпита по статистика при проф. Проданова. По време на изпита „дочух“, че повечето колеги са решили една от задачите по различен от използвания от мен начин. В общи линии бях добре подготвена и не беше проблем да реша задачата и по използвания от всички останали начин. Резултатът беше различен и започнаха едни колебания: кой вариант от двата да предам. Понякога не съм особено решителна и в крайна сметка реших да предам и двата варианта. Проф. Проданова ме извика след изпита и естествено ми каза, че в този случай би трябвало да ме скъса – две различни противоречащи си решения… Тогава си признах за шушукането с колегите и обясних причината за моето колебание… в крайна сметка бях разбрала, че ВСИЧКИ са решили задачата по този начин… Тогава, за мое голямо учудване, проф. Проданова ми каза… „Знаеш ли, твоето първо решение е правилното решение на задачата. Ати, единствено, все пак си представила и правилно решение…“

На какво Ви научи ТУ-София?

Да вярвам в себе си. Научи ме, че може и да е трудно, може и да отнеме време, но ако човек се труди и полага достатъчно усилия непременно успява.

Кое прави ТУ-София различен от другите университети?

  • Съзидателният дух на инженерите, който се обучават и работят в ТУ-София.
  • Страстта към решаване на сложни проблеми.
  • Стремежът за справяне с различни предизвикателства.
  • Творчеството и иновативността.

Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?

Честно да си призная този избор стана някак случайно. Първоначално мислех просто да завърша и да си търся работа в някое предприятие. В процеса на следване ми се стори интересно да задълбоча знанията си и да запиша докторантура.Не съм мислила да се занимавам с преподавателска дейност. Причината е, че никак не обичам да съм център на вниманието и да говоря пред хора. В училище не обичах и да пиша… НО, както вече казах – животът е голям учител. Често пъти се случва да правиш точно това, от което бягаш… Поканиха ме да се явя на конкурс за асистент и да преподавам… първоначално беше доста стресиращо да говоря пред хора, но постепенно свикнах и сега много обичам да преподавам. Най-ценен за мен е погледът на студентите. За мен е важно да следя очите им… така разбирам дали им е интересно, дали намират за интересно това, на което се опитвам да ги научна… или пък им е досадно и скучно. Когато настъпи подобен момент, винаги търся решение, започвам да проверявам какво в лекцията или в начина на представяне не е наред… и правя промени. Понякога е малко като в театъра … няма една с една напълно еднакви лекции, дори и темата да е една и съща.

Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?

Да експериментирам, да търся отново и отново… произлиза от семантиката на думата изследовател на английски език (researcher) – човек, който търси отново и отново.

 

Вашата философия за успешна реализация?

  • Реализъм и здрав разум;
  • Упорит труд;
  • Неуморна страст.

Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?

Търпение и постоянство.

Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?

Да следват мечтите си и никога да не се отказват.

 

Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?

Примерът и приемствеността са важни за изгражданото на тези след теб като хора и личности.