Пламен Витков

Ръководител Полети - РВД

Пламен Витков

Какво ви накара да учите в ТУ-София?

Името ми е Пламен Витков , дипломирах се през 2016 година, специалност Авиационна техника и технологии - Експлоатация и ремонт на въздухоплавателните средства. Работя в областта на авиацията, в Държавно Предприятие “Ръководство на въздушното движение”, позицията която заемам е Ръководител Полети.

Предпочетох ТУ-София, тъй като е най-доброто техническо учебно заведение в София и е единственото място, на което човек може да учи за авиационен инженер в частност специалност Авиационна техника и технология.Да се занимавам с Авиация винаги е било моя мечта и благодарение на ТУ-София успях да я осъществя.

Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?

Вземането на държавния изпит и дипломирането, може би за мен бяха най-запомнящите се моменти. Цялото внимание и емоция, която човек изпитва, когато 4 годишните му усилия се увенчаят с успех.Особено, когато те извикат първи и заместник ректора ти връчи медал, до ден днешен считам това за може би най-големия успех в моя живот.

На какво Ви научи ТУ-София?

Трудностите, които срещаш по време на обучението те учат на упоритост и гъвкавост, как да приоритизираш задачите и как да разпределяш времето си, за да постигнеш максимални резултати, стига да искаш. Както се казва лесно се влиза, трудно се излиза и това го изпитва всеки студент на ТУ- София.Според мен такъв тип трудности изграждат човек като личност и го правят устойчив на неща, за които няма подготовка в учебниците. 

Кое прави ТУ-София различен от другите университети?

Като цяло предметите, които се изучават нямат аналог в другите университети, както и методите на преподаване, например протоколите, които на моменти са трудни и досадни, но след време човек помни само удовлетворението, което ти носи един перфектно предаден протокол и гордостта, че си успял с всичко навреме, за да получиш заверка.

Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?

Когато бях малък (около 5 годишен) попаднах на Софийската Кула, когато видях отблизо как излита самолет и колко е интересна комуникацията с пилота, знаех, че искам да се занимавам с Авиация. С времето, когато започнах да пътувам със самолети интереса ми стана още по-голям.Дори кандидатстването ми в гимназия след 7 клас беше в английската с профил математика и география, защото знаех, че това ще са най-полезните предмети по пътя ми към заветната цел.Когато съм на Авиошоу или когато работя всеки път се убеждавам, че не съм сбъркал с избора си.Няма път, в който да мине самолет над мен и аз да не се обърна да видя какъв тип е и на коя авиокомпания.

Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?

Обучението за Ръководител на Полети е дълго и пълно с предизвикателства, може би най-трудно ми беше първия симулатор, когато за първи път се срещаш със същината на работата и трябва да обвържеш всички знания придобити от теорията с практиката. 

Вашата философия за успешна реализация?

За мен единствената философия е здрав труд. Да полагаш максималния усилия, за постигане на максимални резултати. Хубавия резултат е най-добрата визитна картичка, която млад човек без опит, може да има, било то препоръка от преподавател на работодател или при кандидатстване за работа, когато покажеш дипломата си.

Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?

Най-важното нещо, на което трябва да се научи човек е да се приспособява и то бързо, защото както е казал Чарлз Дарвин „Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените.“

Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?

Бих ги посъветвал да не се отказват от мечтите си и да не се предават, колкото и големи да са трудностите, защото бъдещето принадлежи на хората, които вярват в красотата на мечтите си. Винаги е добре човек да е подготвен, защото когато нямаш опит това се компенсира със знания и желание, да се усъвършенстваш, докато не натрупаш опита.

Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?

Човек не трябва да забравя от къде е тръгнал и преподавателите, които са му дали шанса да се развие. Винаги да се връща и да помага с каквото може на университета и колегите си, тъй като са се борили заедно с изпити и протоколи. Никога не знаеш, кой и с какво може да ти помогне при нужда. Често се случва колега от университета, когато е останал с добро впечатление да те препоръча на работното си място, когато се търси човек, с подобно висше образование.