Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Казвам се Евгения Ставрева. Завърших ТУ София-филиал Пловдив 2019 година, Индустриален мениджмънт. Работя в автомобилната индустрия, в отдел Логистика- материално планиране. Заемам позицията на стажант от близо 1г в отдел Планиране на материали за производството.
Мечтата да бъда инженер и страстта ми към математиката. Семейните ценности. Пето поколение възпитаник на ТУ-София от семейство Ставреви.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Моментите в ТУ винаги ще останат в съзнанието ми. Може би така е за всичките ми колеги. Това са тези моменти като притеснението и стреса дали ще ти дадат заверка. Или безсънните нощи преди изпити, прекарани в учене с приятели. Но може би този момент, който най-добре ще помня през целия ми живот е момента, когато АББ България ме избра за свой стипендиант, това остави белег върху съзнанието ми, заради огромната морална и финансова помощ за мен, като амбициозен и целеустремен човек.
На какво Ви научи ТУ-София?
На самодесциплина, точност, отдаденост и как не трябва дребното камъче в обувката (визирам лошото отношение на някой от преподавателите) не трябва да те спира пред това да сбъднеш мечтите си и всеки труд се отплаща рано или късно.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Преподаватели (добри или лоши, отдадени на професията или не дотам заинтересовани), разнообразните десциплини, които съм учила и уроците предадени ми от хората в университета. Атмосферата в този университет е някак различна. Хората мислят през друга призма, през тази на точната наука.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Определям себе си, като амбициозен, мотивиран и отдаден човек, който винаги планира времето си правилно, за да успее да свърши всички задачи. Винаги съм мечтала да не се спра само пред едно призвание, което е тясно насочено. Исках да се занимавам с професия, която е интензивна, разнообразна, постоянно променяща се, на бързи обороти, каквато е автомобилната индустрия. Именно затова избрах сегашното ми място. Живеем във време, в което всичко се променя с такива бързи темпове, че ако не се приспособиш към средата, няма да успееш да се впишеш и тя ще те изхвърли.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Да успея да балансирам между различните ситуации, изпитания и всички важни и спешни задачи през деня. Доставянето на време на материали е толкова важно, защото от теб зависи не само това дали разботниците на линията ще имат работа, но и дали ще успеем да доставим на клиента в срок желаното. Логистиката е сферата, в която смятам, че бих паснала, защото съм отдадена, пластична и мотивирана.
Вашата философия за успешна реализация?
Както казва Стив Джобс „Paбoтaтa ти щe зaпълни гoлямa чacт oт живoтa ти и eдинcтвeният нaчин дa cи нaпълнo дoвoлeн e дa пpaвиш тoвa, ĸoeтo вяpвaш, чe e дoбpa paбoтa. Eдинcтвeният нaчин дa въpшиш дoбpa paбoтa e дa oбичaш тoвa, ĸoeтo пpaвиш.“
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Да не спират да мечтаят. Да знаят, че трудния път води до сладки успехи и че никоя награда не е по-сладка от извоюваната с много труд и постоянство.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Всеки е чувал израза, не забравяй от къде си тръгнал. Университета те е изградил, като професионалист. Там си положил основите заедно със своите колеги. Добрите отношения с него ще ти даде едно спокойствие, едни отношения на постоянно осъвършенстване и помощ един за друг.
