Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Любовта ми към моторните спортове – автомобилизъм и мотоциклетизъм.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Бях студент в 1-ви курс. По физика (любимият ми предмет от гимназията) ни преподаваше проф. Кортенски – един изключително ерудиран, но и строг и пунктуален човек. Лекциите бяха 2 семестъра, а изпитния конспект включваше 96 въпроса в 3 раздела. Въпреки усилията ми, в един от разделите не успях да прочета 3 въпроса. За мое нещастие, ми се падна един от 3-те непрочетени. Проф. Кортенски видя отлично развитите ми 2 въпроса и празния 3-ти и ме попита: „Колега, мога да Ви пиша 4-ка, но ако искате повече ще Ви скъсам и след 2 дни може да се явите на поправка.“ Без да се замислям, предпочетох 2-ката. Когато след 2 дни отидох на поправка, професорът ми каза: „Сега, като излезеш, никой няма да повярва, че си си поправил двойката с шестица!“. Нямаше по-щастлив човек от мен в този момент.
На какво Ви научи ТУ-София?
На труд и постоянство. Да преживявам неуспехите и да се боря с трудностите.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Многото вицове за студентите от ТУ-София, като например: „Студентите от другите университети имали по една приятелка, а студентите от ТУ имали по 2. На едната казвали, че са с другата, а на нея обратното. Истината била, че те наблягали на лекциите вкъщи.“
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Завършването на Висша Школа по Роботика на ТУ-София. Срещата ми със забележителни учени и преподаватели, като проф. Константинов, проф. В. Гълъбов, проф. Н. Шиваров. В началото на 80-те години на миналия век, роботиката бързо навлизаше в България. Освен Института по Техническа Кибернетика и Роботика – БАН, Берое – Стара Загора и КАМ – Пловдив, в много други институции и фирми се работеше усилено в областта на роботиката.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Възможността да се чувстваш независим, общуването с хората, ежедневното решаване на професионални и житейски проблеми.
Вашата философия за успешна реализация?
Удоволствието е пътя към целта. Никога не оставайте без цел.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Смело преследване на мечтите. Не се страхувайте да работите “напразно“. Напразно ще е, ако не работите.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Каквото и да Ви съветват по-опитните колеги, знайте, че опитът се натрупва от собствените грешки.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Човек е силен, устойчив, успешен, благодарение на корените си. Част от тях са в ТУ-София. Никога не прекъсвайте контактите си с университета и той ще Ви подкрепя винаги!
