Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Иво Цветанов Илиев; 1989г.; специалност „Електронна техника и микроелектроника“, настояща област – „Биомедицинско инженерство“; Декан на ФЕТТ
Харесваше и ми се удаваше математиката, а и имах интерес към всякакви електрически и електромеханични устройства, приспособления и т.н.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Като студент – лекциите на проф. Фархи по ТОЕ. Естествено и студентските бригади.
Като преподавател – една лекция преди повече от 25 години, по заместване в друг факултет, на преподавател в продължителен болничен. Хладно посрещане, с недоверие и пренебрежение, шум в залата, липса на всякакво внимание. На 15-тата минута и муха да бръмне, можеше да се чуе. В края на лекцията – аплодисменти. Това е една от причините, поради които останах в университета.
На какво Ви научи ТУ-София?
Че уважение и авторитет се градят, като минаваш над летвата, а не под нея.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Аз и колегите ми, които безкрайно уважавам, никога не сме си позволявали да правим компромис с качеството на обучението и с изискванията спрямо студентите.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
По-скоро тя ме избра, за което съм благодарен на съдбата. Исках да се занимавам с научноизследователска дейност, но се наложи да започна и преподавателска през бурните преходни години. Не случайно казвам съдба, тъй като моите родители и единият ми дядо са били учители.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Привличане и мотивация на знаещи и можещи млади колеги.
Вашата философия за успешна реализация?
Да се чувстваш пълноценен и удовлетворен от това, което вършиш.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Успехите са дело на колектива, провалите са индивидуални.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Ще си позволя два: (1) Най-голямата грешка, която могат да допуснат в професионален план, е че наученото до сега им е достатъчно и не е необходимо да се самоусъвършенстват. (2) На тях се пада и отговорната задача да създадат бъдещото поколение – да се обичат, да правят любов, да раждат деца, „за да ги има и след тях дори…“
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Чувството за общност създава професионален комфорт и сигурност, че винаги има на кого да се облегнеш и до кого да се допиташ при необходимост.
