Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Росен Петков, дипломиране 1990, спец. “Изчислителна техника”, работи в областта на дигиталните изкуства и дигиталните медии в образованието, преподавател в кат. “Електронна техника” на ТУ – София, Технологично училище “Електронни системи” към ТУ – София, председател на една от първите организации в България развиваща компютърните изкуства – “Студентско общество за компютърно изкуство” (създ. 1992 г.), scas.bg и председател на Организационния комитет на международния форум за компютърни изкуства “Компютърно пространство” (computerspace.org), 31 издания до сега.
Още като ученик в Математическата гимназия в Хасково участвах в отборите по математика. На един летен курс през 1982 г. ни докараха 3-4 компютъра, не си спомням “Имко 2” или “Правец 82” . Тези 8-битови компютри, както колегите знаят, имаха вграден асемблерен език и BASIC. На този летен обучителен лагер направих и първата си игра, стрелба с оръдие по мишена, като траекторията на снаряда се подчинява на физичното уравнение на тяло, хвърлено под ъгъл на хоризонта. Така, че още като ученик бях “заразен” с компютъните технологии и избрах да уча “компютърни системи”. Тогава за да те приемат се искаше почти пълен бал, имаше голяма конкуренция.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Имаше редица запомнящи се моменти, но нека разкажа за един от тях. Това беше срещата ми с проф. Йордан Боянов, един от създателите на Факултета по радиоелектроника, участник в екипа по създаване на първия телевизионен приемник и главен редактор на списание “Млад конструктор”. Как се запознах с него? Една вечер през 1988 г., в коридора на третия етаж на ВМЕИ “В.И.Ленин” (тогава) беше сумрачно, лампите светеха през една, някои бяха изгорели, други изгасени. Един възрастен човек се беше навел и търсеше нещо по пода. Питах, какво търсите, да помогна, а той отговори – една монета. Помислих, че е левче и почнах да търся, напипах нещо по дребно и странно. Оказа се стара монета, Боянов имаше много хобита и едното беше нумизматиката. Човекът каза, заслужаваш кафе и ме покани в офиса си на етажа. На табелката пишеше “проф.д.т.н.инж. Йордан Боянов”. После писахме не една статии заедно в “Млад конструктор” и “Компютър за Вас”. Професорът бе и причината да остана да преподавам в ТУ – София.
На какво Ви научи ТУ-София?
ТУ – София ми даде много добра подготовка както по по специалността, така и широка база от знания и умения. Редица предмети по време на следването ми изискваха сериозно учене, изпитите не бяха лесни и за да премине човек в по-горен курс трябваше да се полагат усилия и постоянство. ТУ – София ме научи и на прецизност при оформлението на резултатите от проекти. В Техническия университет придобих умения за изследователска работа, като студенти работехме и в т.нар. Научно-изследователски сектор (НИС) към ТУ, имаше доста поръчки от релния сектор, от индустрията.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Три неща, мисля, са уникални. Първото са традициите и историята на това единствено по значение техническо учебно заведение, създадено като Държавна политехника. Второто е наличието на разообразни специалности обезпечени с лаборатории, които дават възможност да се провеждат лабораторни упражнения по много технически предмети. Третото е големия спортен комплекс, който предоставя чудесни възможности за развитието на концепцията “здрав дух-здраво тяло”.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Изкуството е чудесен начин да представиш постиженията на науката и технологиите. Емоцията винаги е добър начин да заобичаш нещо. Също така, синтезът наука-технологии-изкуство е породен от реалния живот. Нима в дизайна няма изкуство? Нима в красивите теореми и гениални решения няма интуиция и творчески подход? Нима в някои правила на изкуството, например “Хармонията (акордите)” в музиката няма математика? Без да звучи нескромно, това, с което съм се занимавал и в създадената от мен организация “Студентско общество за компютърно изкуство” и фестивал “Компютърно пространство”, синтеза наука-технологии-изкуство, още от началото на 90-те, сега е признато и като приоритет от Европейската комисия.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Най-голямото предизвикателство е да се отговори на постоянните промени, мода, външни влияния. Докато се разучи едно нещо от реалния живот, от индустрията, то е вече старо и сменено с друго. В образованието това е още по-голям проблем, актуалните теми се сменят с все по-голяма бързина, а учебните програми са по-консервативни.
Вашата философия за успешна реализация?
Да се работи това, което на човек му доставя удоволствие и в което се чувства добър. Да се мисли предприемачески, да не се страхуваме от промени и нови/различни занимания.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Да се различава важното от маловажното. Ако се притесняваш за нещо дали е важно, помисли си дали то ще бъде толкова важно след 5 години, дали ще е предопределило нещо след 5 години? Или дали е важно за друг, за който и ти си важен.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Да работят по научно-изследователски или образователни проекти още преди да завършат, да работят по реални задачи и по проблеми, които ги карат да научават нещо, а не да гледат приоритетно парите. Ходенето на селскостопанска бригада в чужбина може и да е доходоносно, но не допринася за професионалната биография.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Защото винаги може да се наложи да работят по научно-изследователски или образователен проект и да се обединят ресурси на индустрията и университета. И защото, интердисциплинарността на някои съвременни задачи налага използване на експертиза от други специалности. Не на проследно място, колегите от фирмения сектор могат да участват и в обучението на студнетите, тяхни бъдещи кадри.
