Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Петя Георгиева, година на дипломиране – 1987
завършена специалност в университета; Факултет Автоматика (ФА), специалност Системи и управление.
област в която работите – Машинно самообучение (machine learning)
позиция, която заематe – преподавател в University of Aveiro
Завърших Математическа Гимназия в Бургас, вървеше ми математиката и по това време ВМЕИ беше най-престижният университет в България , където се кандидатстваше с математика. Не се колебах дълго.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Имам много незабравими моменти.Запечатани като днес са първите ми дни и седмици в ТУ, последните такива, раздялата с колегите…
Не една комична ситуация по време на изпити, които все още си разказваме когато се видим. Един по-скоро любопитен, незабравим момент беше по време на лекции, как посрещахме изправени на крака някои от професорите.
На какво Ви научи ТУ-София?
На учене. Изпитите бяха трудни, преподавателите бяха много взискателни, не пишеха лесно отличен, не можех да преписвам, трябваше да уча много.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
ТУ-София може би не е бил много по-различен от другите университети, но за мен беше специално място където срещнах интересни хора, създадох трайни приятелства, намерих партньор за цял живот.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Това, че работиш с млади хора, не е скучно, не тъпчеш на едно място, има развитие, учиш нови неща, имаш свободата да избираш как и кога да работиш.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Какво и къде да работя. Можех да остана в Германия (прекарах голяма част от докторантурата си там), в БАН (работих няколко години там), в ТУ-София (имах предложение) и накрая точно като в песента “Dust in the wind” се озовах в Португалия.
Беше интересна траектория, която дълго време ме държеше будна нощем.
Вашата философия за успешна реализация?
Да ти харесва това, с което се занимаваш професионално, да го правиш без да забележиш колко време е минало. Да имаш самочувствие, увереност че си добър в работата ти, че си необходим.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Всичко в живота е временно – и успехът, и неуспехът.
Добре е да не се взимаш много на сериозно, да си наясно,че не си незаменим, и да не превръщаш живота си в битка.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Онова, което човек сам научи от опит и грешки обикновено се запомня по-добре отколкото чужди съвети, но все пак ще препоръчам да намерят начин и да поработят/учат в чужбина.
Да пътуват, служебно, неслужебно.
Да не бъдат безразлични към обществените проблеми около тях (в квартала, в града, в България, в света), да имат позиция по тях, да участват в решаването им.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
ТУ е онази стабилна професионална основа ,върху която е лесно да се надгражда.
Връзката с университета и колегите дава усещането за общност, споделеност, принадлежност към група от хора които говорят общ (не само професионален) език.
Радвам се, че по линия на програма “Erasmus”, през последните 7-8 години, поддържам пряк професионален контакт с ТУ.
