Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Любовта към математиката, склонността към техниката и добитите умения в училище и в семейството, примера в семейството – и двамата ми родители бяха инженери.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Първият учебен ден и дипломирането, разбира се! Не мога да не отбележа и много различни моменти от процеса на обучение – изключителните преподаватели по физика (проф. Кортенски), по съпротивление на материалите – проф. Мандичев (бях единствената жена, достигнала до втори кръг на олимпиада по съпротивление на материалите), по машинни елементи – проф. Петко Йорданов, по аналитична алгебра и линейна геометрия – проф. Топенчаров, който беше изключително широко скроен човек, с богат жизнен и професионален опит и преподаващ по иновативен, за съвремието ни начин. Не мога да не спомена и различните бригади и стажове, в които съм участвала – те изграждаха екип, отговорност и лидерство!
На какво Ви научи ТУ-София?
Във времето, през което бях студент във ВМЕИ (сега ТУ) нямаше много издадени учебници, по които да се учи (включително и от дома), така че трябваше да се посещават лекциите, за да се чуят и запишат. Лекциите на почти всички преподаватели, даже и по „История на БКП“ и други подобни политически науки, бяха поднасяни по един много забавен, но изискващ основни познания начин. Бяхме мотивирани да положим максимално усилия в разбирането на тази нелека материя и доказателствата са налице – повечето от състудентите ми са преуспели хора и дават своя принос за изграждането на българската икономика, а и не само на нея – не малка част от тях се реализират много успешно и в чужбина!
Университетът ме научи най-много на логика и анализ!
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Голямата общност и аналитичните умения, на които научи мен и останалите студенти! Все пак обемът от материал е твърде голям и не би могъл да се наизусти, необходимо е разбиране и логика! Все пак този университет е гръбнакът на нашата икономика, а и на всяка една икономика!
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
В началото на „демокрацията“, докато работех като инженер в Завод за оптосъединителни и електромеханични елементи, София, ми се отдаде възможност да завърша втора редовна магистратура в Икономическия университет със специалност „Външно-икономическа дейност“. След промените, се наложи да си търся работа и започнах работа последователно в няколко външно-търговски фирми, в които натрупах и икономически опит. През 2001 г. попаднах в Министерство на младежта и спорта и започнах да се занимавам с европейски младежки програми и неформално образование на младите хора! Това предопредели и по-нататъшното ми развитие в сферата на образованието
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Мисля, че работата ми в момента е най-важната в сферата на образованието – да направим всички граждани на нашата прекрасна държава образовани и с достатъчно умения и компетенции! Конкретната цел е да помогнем на децата и учениците от етническите малцинства да имат по-добри възможности за образование и да намалим отпадането от училище. Предвид и демографската криза и все по-голямата мобилност на семействата, предоставена от членството ни в ЕС, това е наистина предизвикателство!
Вашата философия за успешна реализация?
Отдаденост, честност и доброта!
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Най-ценния съвет съм получила от родителите си – „Винаги бъди отговорен, честен и всеотдаен човек във всичко, което вършиш!“
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
За да не губят най-прекрасните си спомени, за да са в „крак“ с времето и технологичното развитие, за да поддържат реномето на университета, за да имат чувството за общност, което особено липса напоследък в България!
