Илчо Атанасов Илчев

Управител, съдружник

Илчо Атанасов Илчев

Какво ви накара да учите в ТУ-София?

Любовта ми към техниката, бях редовен купувач в магазините на "Млад техник". Освен това с математиката нямах проблеми - на приемния изпит оценката ми беше 5,75. А и бях завършил Техникума по фина Механика и оптика "Ломоносов".

Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?

Защитата ми на дипломната ми работа. Бях толкова вглъбен ,че вместо показалката не знам как в ръцете ми бе попаднала някаква чамова летва. Един от комисията се обади: Колега заповядайте показалката... Оценките ми за изработка и защита бяха шестици.

На какво Ви научи ТУ-София?

Даде ми широки технически познания. Разви ми се техническото въображение. В първи курс бях в машинна специалност, след това се прехвърлих по успех в електронна техника. Изучавахме дескриптивна геометрия . На изпита тъй като доц. Симеонов казаха ,че ще дойде в 10 часа за да не скучая реших задачите и по втори начин. Разгъна листите ми и ме попита ,а какво е това ....втори начин....и без повече въпроси ми писа 6. В бизнеса ми се налага и да бъда инвеститор при строежи на фирмите ми. Благодарение на статиката ,която също съм изучавал съм намирал грешки на конструкторите и то неведнъж....

Кое прави ТУ-София различен от другите университети?

Ами поне тогава ,не знам как е сега , да си студент тогава във ВМЕИ"Ленин", това означаваше да пиеш от извора вода, тъй iкато почти всички учебници, техническа литература се списваха от тамошните преподаватели.

Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?

Голямата част от трудовия ми път мина като сервизен инженер по медицинска техника. Причина да се насоча към тази много отговорна и трудна професия бе , че когато бях в трети курс почина от рак едва на 33 год. една моя много близка роднина , към която бях силно привързан от дете.

Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?

Работил съм в Либия , като сервизен инженер в Централна болница Триполи 3 год. и половина. Мисля ,че бе през втората година когато ме повикаха от ръководството на болницата и ми възложиха задача веднага да се захвана да подготвя връзките на двигателите за някакви водни помпи. Бяха много...един камион. Трябваше една част на звезда ,други на триъгълник . Идват със стърчащи 6 кабела .... Този ,който трябваше да ги свърже ,беше някакъв нигериец и на два пъти ги е връщал в цеха за пренавиване, тъй като те изгаряли защото не били добре пренавити.... Опитах се да откажа, казах им ,че аз съм инженер слаби токове , но те си мислеха че се дърпам от това да не злепоставя нигериеца... Отговора им бе : Не Илчо, ти си strong инженер , вече имах изграден авторитет.., за тях понятията слаби и силни токове ги тълкуваха по своему. Принудих се ,почнах ,мерих ,групирах ,свързвах и....всички мотори заработиха и то благодарение на това ,че в института учехме макар и повърхностно силнотокова електротехника . Това разбира се не би било проблем в България за един професионалист - електротехник Неведнъж се е налагало да вземам правилни решения ,благодарение на това .че не излизахме "тесни" специалисти. За мое съжаление нигериеца го уволниха ,а мене след това ме търсеха и като експерт в комисии. Окончателно бях завоювал доверието им. Дори когато изгоря фабриката им за кибрит в Триполи, аз пак бях един от "комисарите" и спасих един българин когото индиеца - мениджър се опитваше да набута за виновник.

Вашата философия за успешна реализация?

Труд, самообучение, фантазия, упоритост, личен пример и ...пак труд....

Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?

Човек е сам при смъртта си... Но много често , човек е сам също при разрешаването на определен технически проблем , а може да се касае за големи неприятни последствия . Изолирам се от всякакви дразнители , ставам част от машината , апарата, схемата трябва да оживее и...решението за проблема идва само. Но никога не съм унивал.... винаги има решение. Човек трябва да вярва в силите си , в знанията си....

Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?

Парите са важно нещо, но най напред се изградете като специалисти и то такива ,че да ви търсят, да имат нужда именно от вас. И ...тогава парите ще потекат , т.е. Най-напред като ручейче, а след това като поток...

Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?

Това би спомогнало за сверяване на часовниците, за повишаване на квалификацията...Там когато влизам , имам чувството че съм влязъл в море от знания, нещо като духовен храм. Аз много пъти ...дори до скоро ходех до ТУ, влизах в някоя от сградите , в книжарницата и ....зареждах се с енергия...Край мене минаваха студенти , заглеждаха се в белите ми коси и наверно си мислеха ,този наверно е някакъв професор в преклонна възраст ...