Койчо Русев

Председател на УС на Съюза на организациите в автомобилния транспорт /СОАТ/

Койчо Русев

Какво ви накара да учите в ТУ-София?

От дете съм израснал върху мотопеди, по-късно мотоциклети, през летните месеци съм работил на трактор, по-късно /1964г./ и като шофьор на товарен автомобил. Любовта ми към техниката е причината да не уча физика производствен профил, а да се запиша като студент в Транспортния факултет на МЕИ през 1964г. Преди 50 години автомобилът беше най-широко навлизащото техническо средство в живота на българина и мечтата на младите хора бе да го опознаят и ползват без да съм съзнавал тогава, че транспортът е движение, а движението основа на живота.

Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?

Много са интересните моменти в живота ми през студентския период, но най-запомнящият е откриването на учебната година на 01.10.1964г. в току що построената зала №1/общо четири/ в базата на бившите вътрешни войски, която бе преотстъпена на МЕИ. Тогава ректорът на института проф.д-р Г.Брадиславов каза: "Драги колеги, инженер е френска дума, която означава човек, който мисли, разсъждава и ако ние сме ви научили на това, означава, че основното сме постигнали." Вторият момент, останал в съзнанието ми е стажът, проведен в Московския автомобилодарожен институт /МАДИ/, където възникна идеята ми да ползвам теорията на вероятностите при обработката на материалите, събрани за доказване несъстоятелността на прилаганата до тогава "Система за техн.обслужване и ремонт на автомобилите."

 

На какво Ви научи ТУ-София?

Техническият университет ме научи на най-главното, за което вече споменах - да мисля, да разсъждавам и да творя. Това е в основата на успеха ми  при усвояването на икономическите знания във ВИИ "Карл Маркс", който завърших през 1976г., както и Академията за народно стопанство /АНХ/ при МС на СССР - Москва, на високите успехи, постигнати като ръководител на различни нива до днес.

Кое прави ТУ-София различен от другите университети?

Нашият университет се различава от много други по това, че тук винаги са преподавали авторитетни професори, че академичният състав не прави компромиси с качеството на обучение, учи студентите на знания и на системен труд. Тук се създават навиците и уменията за анализ и логическо мислене, самочувствие да се справяш с проблемите и да разчиташ на себе си. В живота успяват не най-умните и най-силните, а най-добре адаптиращите се, а ТУ дава знания и формира качества да се реализираш дори и в управлението на различни нива.

Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?

От 18 август 1996 г. до днес аз се занимавам с автомобилна техника и нейната експлоатация. Сферата на автомобилния транспорт е тази, в която се чувствам подготвен и в "свои води" и това ме кара да се въздържам и да не си правя експерименти в други сфери на икономиката, за които не съм подготвен.

Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?

Аз съм човек, който не е разчитал на родителски заслуги и чужда помощ. Всичко, което съм постигнал, е в резултат на чувството за отговорност към семейството и тези, които са ми гласували доверие и всеотдаен труд. Така човек добива увереност във възможностите си, устойчивост в развитието си и способност да оцелява независимо от политически ветрови и житейски трудности. През годините като специалист съм имал не-малко предизвикателства, преодоляването на които ме направи това, което съм, да оцелея и продължавам да работя въпреки възрастта ми. Най-голямото обаче беше преди 27 год. /1990г./, когато напуснах по собствено желание държавната работа и трябваше да се реализирам при условията на пазарна икономика, нелоялна конкуренция, нестабилна политическа обстановка и опити на мутрите да овладеят вече разработен бизнес.

Вашата философия за успешна реализация?

Винаги, откакто съм завършил ТУ до сега ме е водило разбирането, че всичко на този свят е човешка направа, че няма непреодолими трудности, стига да искаш да ги преодолееш.

Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?

В живота на човека има много съблазни, успяват обаче тези, които имат мяра в поведението, прескочили са бариерата на страха, но не проявяват безразсъдство. Популярността е съблазън, но да си успял в живота е по-значимо и важно не само за теб, но и за обществото.

Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?

Продължете да се самоусъвършенствате. Не се задоволявайте с постигнатото, защото човек винаги може повече и това го прави да бъде не само устойчив, но и в крак с времето; готов да посреща и преодолява нови предизвикателства. Не се плашете от неуспехите, дори и от провалите, защото винаги има шанс да се изправите и продължите ако ви препънат или съборят.

Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?

Никога не съм забравял и никога не съм прекъсвал връзките с Транспортния факултет и Техническия университет, както и с колегите си и това е така, защото можем да сме си полезни един на друг и заедно да успяваме.